Начало Експресивно

Проф. Литературата е поле, което дава среща на целия обществен живот във всичките негови разнородни аспекти, каза проф. Както информирахме по-рано днес, във форума участва министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Трябва да започнем разговора за учебните програми по литература, да го водим добронамерено, без обичайната злоба, без обичайното замеряне с етикети, защото обикновено всичко свършва в социалните мрежи в непродуктивна посока. Това, че българското висше образование се ангажира с този проблем, не само Софийският университет, ще се радвам и останалите университети да подемат тази тема, за да може да намерим най-добрите и най-верните решения. Това каза  ректорът на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" проф. д-р Георги Вълчев на кръглата маса за промяна на учебните програми по литература на тема "Литературата не е музей", организира от Факултета по славянски филологии в СУ.

Проф. Вълчев добави, че иска да подкрепи усилията на сегашния екип на Министерството на образованието и науката (МОН), и лично на министър Красимир Вълчев. Добри учебници се създават, когато има добри програми. Трябва да гледаме програмите, да създаваме учебното съдържание и добрите учебници. Трябва да създаваме и новото поколение учители, които ще вдъхнат европейско самочувствие на нашите деца, каза ректорът на Софийския университет. Той пожела успех на дискусията и призова за конструктивност, за диалогичност и за чуваемост, и отбеляза, че такива стандарти се изповядват в Софийския университет.  

Литературата е поле, което дава среща на целия обществен живот във всичките негови разнородни аспекти, каза проф. Георги Вълчев. Той отбеляза, че никога няма да каже нещо лошо срещу учителите, "но е факт, имаме проблеми в образованието и в университетите го виждаме първи". "Все повече се увеличава бездната между средно и висше образование. Това е симптом и трябва заедно, подавайки си ръка, да съкратим тази бездна, за да може младите хора уверено да се чувстват граждани на България и на света в 21-ви век", каза ректорът на Софийския университет. 

Както информирахме по-рано днес, във форума участва министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Трябва да направим визия за промяна в учебните програми по литература. Убеден съм, че можем да освободим пространство за нова литература, но без да жертваме класическа литература, каза министър Вълчев.

Деканът на Факултета по славянски филологии в Софийския университет проф. Амелия Личева каза на форума, че изключително важно е да вкараме повече градска литература в училище. "Ако вкараме голямата градска литература, включително българска, защото имаме много образци в това отношение, отново може да провокираме тази чувствителност, която очакваме от децата", добави проф. Личева.

От Факултета по славянски филология в СУ отбелязаха на форума, че образованието по български език и литература често е тема на спорове и дискусии. Според тях истинска промяна може да настъпи, когато реформата на учебното съдържание бъде подчинена на две първостепенни цели: да се насърчи любовта към четенето и да се затвърди критическото мислене при новите поколения. Ситуацията за промяна е назряла. Резултатите от тестовете на PISA отреждат на българските ученици последни места в Европа по функционална грамотност. Нашумялото изследване „Читателски практики“ установява, че над една трета от българите изобщо не четат. Корените на проблема са в детска и юношеска възраст, и трябва да бъдат атакувани сега. Не бива да стигаме до парадокса да сме нация, която не чете или чете малко, а училището допълнително я спира, защото несъзнателно възпитава чувство на досада към литературата.

Новите поколения имат и свои врати към литературата. Знаем, че масово се четат фантастика, фентъзи, криминални романи. Излишно е високомерното отношение към тази литература. Няма неподходящ жанр за запалване на страстта към литературата. Разширяването на обхвата на учебното съдържание към различни жанрове и съвременни автори ще засили интереса на учениците и ще поощри смисъла от четенето. Младите хора ще преоткрият своите интереси и в класните стаи.

Учебната програма трябва да отрази разнообразието, в което живее днешният млад човек - с поуките от миналото и задачите на настоящето, с българската реалност и световните примери, с темите на всекидневието и любопитството към далечното. Ето защо трябва да преосмислим баланса между класически и съвременни текстове, между български и чужди произведения, между актуални работи, писани днес и за нас, и такива, които ни отвеждат в непозната географски или исторически среда.

Учебната програма трябва да се отнесе с доверие и уважение към младия човек, към етапите в неговото израстване. Не бива във възраст, в която открива за себе си глобалния свят, да му се дават приказки, които отдавна се предполага, че познава. Ако искаме младият човек един ден да се върне към "Под игото" и да оцени значението му за националната ни култура, трябва да му оставим свободата да впише този текст сред световната литература.

Българското училище възпитава български граждани, които обичат родината си, но трябва да познават и разбират, и света около нас. Промените, които идват на дневен ред, ще ни направят повече българи, не по-малко. Образованието по български език и литература трябва да допринесе за доближаването на българските деца и юноши до реалните предизвикателства на света, който обитават, и да разкрие връзките им с този свят. Точно същото например правят французите в своите учебни програми и от това не стават по-малко французи. Повече 21-ви век не значи по-малко България, значи повече мислеща и повече разбираща България, отбелязаха от Факултета по славянски филологии в Софийския университет.

В дискусията участваха също заместник-министърът на образованието и науката Емилия Лазарова, актрисата Снежина Петрова, писателят Захари Карабашлиев, университетски преподаватели и учители.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

Експресивно

Съвременни български автори участваха в дискусия, посветена на Деня на европейските автори на тема „Европейската литература – мост между културите“. Събитието се проведе в Столичната библиотека и беше открито от Мария Габриел, еврокомисар в п ...

Валери Генков

Експресивно

Професор д.и.н. Георги Атанасов представи в Регионалната библиотека „Партений Павлович“ в Силистра постерна изложба на тема: ”Живот в преход на римската граница: Добруджа през IV-VII век” и новата си книга „Скални култови паметниц ...

Валери Генков

Добрина Маркова

Експресивно

Салман Рушди е написал сборник с новели и разкази, който ще излезе тази есен – първото му художествено произведение, откакто беше намушкан многократно с нож и настанен в болница през 2022 г., съобщава Асошиейтед прес.  От издателството „Рандъ ...

Добрина Маркова

Златното мастило

Регионална библиотека „Христо Смирненски“ – Плевен ще бъде част от XX Национален маратон на четенето, който ще продължи от 2 до 23 април. Това съобщи завеждащият „Връзки с обществеността“ на културния институт Елвира Цветанова. Т ...

Добрина Маркова

На бюрото

Пловдив дестилира времето, разтяга моменти и разговори, разтваря спомени в следобеди и следобеди в спомени. Това е град, който носиш в себе си, където и да отидеш, каза в интервю поетът Вангел Имреоров. Тази вечер в Пловдив ще бъде представена новата му стихос ...

Валери Генков

Авторът и перото

Добрина Маркова

Експресивно

Валери Генков

Съвременни български автори участваха в дискусия, посветена на Деня на европейските автори на тема „Европейската литература – мост между културите“. Събитието се проведе в Столичната библиотека и беше открито от Мария Габриел, еврокомисар в периода 2017 – 2023 г. и създател на общоевропейската инициатива Ден на европейските автори, и от Йорданка Чобанова ръководител на Пред ...

На бюрото

Ангелина Липчева